Маджарово: Море от живописни родопски върхове, съхранили духовността на тракийските ни предци
Далеч на югоизток, сред острите зъбери на Кован кая, Топал кая и Юмрук чал, Източните Родопи пазят трагично минало. Уникалната естествена мозайка е резултат от античен вулкан. В кратера течението на Арда е изрисувало живописна котловина, прорязана от красиви меандри. Високо над тях се издигат внушителни скали, обезпечили дом на орлите и лешоядите, споделя NOVA.
Където и да обикаляме към Маджарово, би трябвало да имаме едно мислено, че сме посетители в царството на лешоядите. Това значи да не ги безпокоим и да не приближаваме техните гнезда.
Маджарово пази загатна за хилядите българи от Беломорска Тракия, починали тук от турския ятаган през 1913 година. Освен с трагичната си история, дребното градче е известно надлъж и нашир със своята прелестна природа.
Водите на едноименния водопад падат безусловно на метри от последните къщи в югоизточната част на града. След дълъг дъждовен интервал, нормално през пролетните месеци, каскадата е пълноводна. Общата височина на Маджаровския водопад е към 30-40 метра, разпределени в няколко скока.
Каскадата е извънредно живописна през пролетта при прииждане. Причина за това са и скалите с богато наличие на метали, които оцветяват коритото на дерето.
Високо над Маджаровската долина няма по какъв начин да не се забележи силуетът на възвишението с кръста. Голяма, светеща нощем, железна структура, западно от града. Хващаме една от пътеките, които стартират в покрайнините и вървят стръмно нагоре. Въпреки че има маркировка, през гората, стадата селскостопански животни са утъпкали десетки просеки, които могат да ви объркат.
Над горския масив ориентирането става по-лесно. Ясно се вижда близкият връх Кулата, където е подложен кръстът. Изкачването продължава по скалист терен, въпреки че пролетта е обсипала вулканичните скали с цветна пелена. Оттук има поглед към всички възвишения към кратера на античния Маджаровски вулкан. Надморската височина е едвам 650 метра, само че изкачването е стръмно и преодолява към 500 метра денивелация.
И до момента в който на изток се простират завоите на Арда и градчето, то на север измежду зеленината се извисяват страховитите зъбери на Момина канара – една от най-големите предпазени местности в Източните Родопи. Естествената цитадела от вулканични масиви пази стотици редки растения и животни.
Около Маджарово човек в действителност попада в един различен свят. Море от живописни родопски върхове, съхранили бита и духовността на тракийските ни предшественици. Девствена природа с неповторимо растително и животинско многообразие. Накъдето и да обърнеш очи, пейзажите са съвършени.
Където и да обикаляме към Маджарово, би трябвало да имаме едно мислено, че сме посетители в царството на лешоядите. Това значи да не ги безпокоим и да не приближаваме техните гнезда.
Маджарово пази загатна за хилядите българи от Беломорска Тракия, починали тук от турския ятаган през 1913 година. Освен с трагичната си история, дребното градче е известно надлъж и нашир със своята прелестна природа.
Водите на едноименния водопад падат безусловно на метри от последните къщи в югоизточната част на града. След дълъг дъждовен интервал, нормално през пролетните месеци, каскадата е пълноводна. Общата височина на Маджаровския водопад е към 30-40 метра, разпределени в няколко скока.
Каскадата е извънредно живописна през пролетта при прииждане. Причина за това са и скалите с богато наличие на метали, които оцветяват коритото на дерето.
Високо над Маджаровската долина няма по какъв начин да не се забележи силуетът на възвишението с кръста. Голяма, светеща нощем, железна структура, западно от града. Хващаме една от пътеките, които стартират в покрайнините и вървят стръмно нагоре. Въпреки че има маркировка, през гората, стадата селскостопански животни са утъпкали десетки просеки, които могат да ви объркат.
Над горския масив ориентирането става по-лесно. Ясно се вижда близкият връх Кулата, където е подложен кръстът. Изкачването продължава по скалист терен, въпреки че пролетта е обсипала вулканичните скали с цветна пелена. Оттук има поглед към всички възвишения към кратера на античния Маджаровски вулкан. Надморската височина е едвам 650 метра, само че изкачването е стръмно и преодолява към 500 метра денивелация.
И до момента в който на изток се простират завоите на Арда и градчето, то на север измежду зеленината се извисяват страховитите зъбери на Момина канара – една от най-големите предпазени местности в Източните Родопи. Естествената цитадела от вулканични масиви пази стотици редки растения и животни.
Около Маджарово човек в действителност попада в един различен свят. Море от живописни родопски върхове, съхранили бита и духовността на тракийските ни предшественици. Девствена природа с неповторимо растително и животинско многообразие. Накъдето и да обърнеш очи, пейзажите са съвършени.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ